Показват се публикациите с етикет мнение. Показване на всички публикации

Публикувам анонс от едно неприятно преживяване на Лъчо в Пица Хърт

С влизането ни, заведението беше почти празно. Няколко заети маси. Седнахме културно и зачакахме сервитьор. Останахме си с чакането. Дойде след около 15 минути, намусен, все едно съм седнал у тях на масата. Даде менюта и се изниза, също толкова бързо. Избирахме, избирахме и решихме какво да похапнем. Да, ама като няма на кого да дадеш поръчката си останахме само с мисленето. Пепелника се напълни с фасове. Отново никой. Накрая се появи същия, намусения. Взе поръчката, а пепелника все едно не беше на същата маса. Търпение му е майката, и ние се въоръжихме с търпение. Такааа, споменах по-горе за петте минути за поръчката. Брей, минаха около 20-на… Е, не издаржах, извиках салонният управител ...

Има една определена група заведения, по мое наблюдение не малка в която сервитьорките недостигат и без да го целят, но понякога и умишлено оставят клиентите си в доста усамотена обстановка, много подходяща ако ще предлагате брак на някого, но не и ако ще се напивате с метакса, какъвто беше моят случай.

С Тонито се видях за първи път миналата седмица, мястото беше "Виенска Сладкарница Скайлан" на спирка "Оряхово".

Седнахме, по скоро седнах при нея и една нейна приятелка, в градината на заведението, по скоро в джунглата, но това е друга тема.

Впечатление ми направи камарата чаши и чинии по масата, Тони ми обясни, че сервитьорката не се е вясвала от поне час... Не се появи и с меню, не знам дали изобщо някой ми обърна внимание, че влезнах в заведението...

Стигна се дотам да отида до бара и да си поръчам метакса, видях сервитьорката седнала зад него да си хортува с бармана, чудно.

Метаксата дойде със закъснение, а ненужните чинии и чаши от масата бяха отсервирани наполовина, без тя да се забърше и така си паркирах чашата с коняка над оризови зрънца, спомен от ризотото, чиято чиния макар и със закъснение, в крайна сметка бе отнесена.

След като си изпих коняка пак трябваше да ходя до бара за да си поискам втори, както и когато пожелах да платя. Не оставихме бакшиш, то бива уединение, но това граничеше с игнориране.

За жалост много често съм бил даряван с дара на усамотението без да го търся, по принцип не ям сервитьорки, но в България много трудно привличам вниманието им.

Мисля, че задължително изучават предметите:

"Блуждаещ поглед"

"Бързо обръщане на глава щом влезне клиент"

"Цупене при вид на банкнота с номинал повече от 10 лева"

Преди два дни трябваше да измисля къде да заведа една компания да хапнат качествено и луксозно в София, да има паркинг и да е италианско. След дълго чудене се сетих за италианския ресторант на четвъртия етаж в Сити Центъра, до магазина на Техномаркет.
Не бях го посещавала преди, но пък бях чувала все хубави отзиви и така, реших да го тестваме.

Останах приятно изненадана, когато се оказа, че познавам управителката - една много симпатична мадама, която преди се подвизаваше в О!Шипка. Не разбрах точно дали собствениците имат нещо общо или просто си е сменила работата, но ми стана страшно приятно, когато ме поздрави и лично ни насочи към най-хубавата маса в заведението с панорамна гледка към София в посока Хилтън и НДК. Иначе, ресторантът е част от световна италианска верига, доколкото ме информира НВ Нета.

Отварям шареното меню, което, да си призная отначало ме фрапира с многото си цветове и шарки, но после ме спечели с удобното си разделение и семплота на описанията. Всички раздели - салати, предястия, паста, пици, десерти и т.н. - бяха разделени на три секции в зависимост от това колко са тежки. Ястията бяха описани много добре и без правиписни грешки. Английското меню е отделно, което на мен лично ми е много удобно.
Разнообразието на салати и предястия, въпреки скромния си брой, е отлично по моите критерии за "нетипична" кухня. Разбира се, за традиционалистите има и стандартни блюда. От салатите особено ме впечатли Памезана - перфектна комбинация от белени доматки, печени чушки и патладжани с овче сиренце. Всичко това украсено и поднесено по безупречен начин.
За основно хапнах ризото с шунка и броколи, като си поръсих соев сос - много ме зарадва :) А пък за пастата имаше опция да си избереш сам дали искаш да е фузили/спагети/фарфале или прясна. Добре поднесен и богат избор с две думи.
Порциите са големи и, въпреки че са малко по-скъпи отколкото в останалите ресторанти, и една стотинка не им беше в повече.
Менюто с вината също е безупречно - бели, червени, вносни и български - от 14 лева до 104 лева шишето. За всяко е посочена годината и производителя.

Интериорът е изчистен и ненатоварващ, музиката - приятна. Много чистичко и културно.
Обслужването също беше на много добро ниво без никакви забележки. Сервитьорът беше добре запознат с цялото меню, палеше ми цигарата и не забрави нищо от поръчката. Скоростта и редът на обслужване и поднасяне бяха перфектни.

Моята оценка по всички параграфи е отлична! Определено ще отида отново!

Ето тук и публикация в Капитал.

Попаднах на една много интересна статия от Дневник

Става дума за експеримент в Германия в които заведенията не обявяват цени, а оставят клиентите сами да решават колко е струвала вечерята им. Противно на очакванията не ги чака фалит, точно обратното - открива се нова успешна бизнес ниша.

Научна студия на Франкфуртският университет и екип на професора по търговия и маркетинг Мартин Натер обобщава и анализира резултатите от привидно рискования бизнес модел.

Първото заведение с подобна стратегия - Die Weinerei (www.weinerei.com), или "Винарната", съществува в Берлин от края на 90-те, но бе възприемана повече като поредния анархично-утопичен проект. Оказва се обаче, че моделът действа успешно и във финансовото сърце на федералната република - Франкфурт. В рамките на три месеца един ресторант, два фризьорски салона и едно кино провеждат експеримента по поръчка на местния университет, представил сега резултатите пред пресата.

Според данните има и случаи, когато клиентите плащат само 50 цента, но повечето, оставени сами да решат на базата на удовлетворението си от услугата и обслужването, постъпват честно.

(Ако този модел се въведе в България, стотици заведения няма да получават и 50 цента дори :)

Така например в персийския ресторант "Киш" за обедното меню, иначе с цена 7.99 евро, клиентите са платили средно 6 евро. Cобственикът, от друга страна, е отбелязал 30 процента повече посещения и затова мисли да продължи практиката.

Колкото до Die Weinerei, концепцията на заведението, което присъства във всеки берлински пътеводител, е уникална - в началото на вечерта всeки плаща "наем" от едно евро за чаша, после може да пие колкото иска вино и да вечеря от домашно приготвения бюфет. Накрая пуска в една стъклена купа толкова пари, колкото иска или може да даде. В края на 90-те Die Weinerei съществува като нелегална кръчма в по-малко престижните части на Берлин от 2004 г. oбаче заведението се е настанило и в модерния квартал Пренцлауер Берг. Междувременно бизнесът се e разраснал впечатляващо бързо - Die Weinerei е верига от четири заведения в Берлин, всичките пълни вечер.

От атмосферата на приятелски клуб от нелегалните времена е останало малко - тогава заведението е функционирало на принципа на солидарността между бохемите без пари и хора с пари, които искат да познават бохеми и съответно били готови да пускат повече евро в стъклената купа. Сегашните посетители са студенти, туристи, свободни артисти или добре познати редовни клиенти, въодушевени от идеята, че никой не им бърка дълбоко в портмонето само защото заведението е модерно. И често на излизане, опиянени от виното и атмосферата, без да забележат пускат повече пари, отколкото са възнамерявали в началото на вечерта.

Ех как искам да видя такова заведение и в родината...

Никак не обичам да ходя по дискотеките в Студентски град, сега ще обясня защо:

Преди няколко месеца отидохме с една приятелка от работата в Авеню, на входа имаше някаква линия, залепена от охраната на пода, за да оказва зоната където щателно те пребъркват, сякаш влизаш в съдебна зала, след като си платиш вход де.

Пред нас имаше три момчета, едно от тях прекрачи линията и си ровеше в портфейла, за да извади точна сума и да плати входа, както всички знаем хората събиращи вход, никога нямат да ти върнат...

Тази една крачка се оказа фатална за момчето, охраната само чакаше да се заяде с някои и започнаха да го налагат, изкараха цялата компания отвън и почнаха да ги бият сякаш са убийци, ужас... докато те бяха заети да малтретират клиенти, ние пък си влезнахме без вход, не че не бях притеснен да не ме изкарат и мен с тупаници навън, ама няма да ги чакам да си свършат морския бой и после да им плащам, като искат да се бият да се бият, аз се промъкнах.

Вчера пък в Ориент 33, някакви типове почнаха да се налагат със столове направо, охраната и тя пое щети, скъсани ризи, червени уши.. чак полиция дойде, бяха още със стоп-палките хранилки в джобовете и хич не им се занимаваше:

"И ся момчета, без глупости нали, няма да се причкваме после, без щуротии нали?"

2-та пъти дето съм ходил в студентски за половин година и двата пъти станах свидетел на бой, насилие и мизерии, добре че бях с мотора и имах каска с мене, за всеки случай, ма като гледам май само така ще ходя вече там.

И това не са единствените случай, приятели са ми разказвали как охраната само чака някой да се напие и започват да го малтретират, един вид да се покажат колко са мощни на гърба на пияния човечец, смех и комплекси!

Граждани умолявам Ви да бъдете много осторожни и мили с охраната в заведенията в Студентски град, за ваше добро е.

В Μοtto държат на стила. И знаят, че малките неща също са важни и могат да накарат човек да се усмихне, като това цветенце например. Както и елементарното запитване дали да носят вече основното ястие, за да не изстива и да не се претрупва масата с чинии:

Елегантен ненатрапчив брандинг, менютата, градинските лампи, навсякъде четеш едно дискретно, но присъстващо"Μοtto".

А мотото на Мото е просто, добра храна, добро обслужване - доволни клиенти. Вярно плащаш малко повече, но пък получаваш доста повече отколкото по обичайните псевдо заведения. Наздраве!

И за да не ме обвините в пристраснот едно мнение на другия полюс.

Пица 12 лв.
Чакане - 1 час.

Да ти дойде маргаритата с доматите залепнали по капака на кутията - безценно.

За всичко друго има пица Трол. Пица Трол и гравитация - неочаквана комбинация:

Ето какво получавате от пицария Трол, срещу дванадесет лева, голямо чакане и търпение:

Хепи са верига ресторанти, стартирали от Варна на коледната вечер през 1994.

Както подсказва и името, е заведение, което иска или дава вид, че иска да те кара да се чувстваш щастлив, happy демек.

Ресторантите на Хепи са едно от малкото места, където щом прекрачиш прага, има някой които да те упъти, да ти каже дали има свободни места и дали ще може да Ви поеме заведението.

Хепи е и едно от малкото заведения в което сервитьорките ходят с приятно къси поли и поради работата си често се навеждат, доста резсейващо е за храненено но приятно за окото.

В ресторантите на Хепи, можеш спокойно да платиш с кредитна или дебитна карта, вярно ще Ви се стори нещо просто и предлагано от много заведения, ОБАЧЕ от личен опит знам, че най-честият статут на карточетеца на другите места е "Неработещ" или "На сервиз".

Нека се върна на сервитьорките и ви обърна внимание на една саттия от Георги Неделчев, бившият главен редактор на Плейбой. В нея става дума за Албена, мис Плеймейт и сервитьорка в Хепи.

Говорейки за Албена, той спонава и останалите сервитьорки:

През следващите месеци ходих няколко пъти да вечерям там. Не мога да кажа, че Албена се открояваше особено сред останалите сервитьорки. Почти всичките бяха много хубави.

Добре, изяснихме, че сервитьорките са хубави, но освен това в ресторантите на Хепи има и безплатен Wi-Fi, които кара и хората да се чувстват хубаво:

blog.svejo.net

Сега няколко думи за работното време и храната.

Най-рано съм ходил в 7 сутринта, след пиянска вечер в Дионисос, готвят светкавично, дори за този ранен час и не претоплят стари манджи.

Отличава супата от Пиле, защото в нея има повече Пиле отколкото вода :)

Отличавам и сладката пица - Фантазия, с ябълки и канела. Много е добра.

И сега, за да не кажете, че само ги хваля, ето едно мнение от другата страна на монетата, от страниците на форумите на БГ Мама.

Гледам 7 страници назад хвалите БМ, Хепи и Старо село(което всъщност е на Хепи). Единственото което мога да кажа като коментар е, че там се използват най-евтините и най-нискокачествените продукти.

Постът пак накривява везните в полза на хепи предвид седемте страници хвалби, може би има защо.

Ето и няколко мнение от Форума на Пътешественика:

Посещаваме най-вече крайпътните хепита. Малко са скъпички, но обслужването е много добро и бързо, има и разнообразие на интересни неща, най-вече аламинутни.

Така е, скъпи са. Ама както казват във форума на БМВ, "Караш БМВ, а ти е скъпо!"

Скъпи, но си заслужават.

Имам добри впечатления от Хепито на Нова Загора. Бях там в 4 ч. сутринта -> две усмихнати сервитьорки и бързо обслужване.

Първо искам да Ви споделя моето лични и на колегите ми преживявания от пица Трол, в края на статията са поместени и мнения които намерих от нета.

В пица Трол, поне на Коста Лулчев, винаги се подвизава един съмнително чист котарак, които много обича да ръси косми около посетителите, което според мен е недопустимо, влиза свободно и се вре навсякъде.

Сервитьорките не знам как ги подбират, но май са на зор и веднъж като си поръчах "Йегермайстер - Jägermeister, ме гледаха страшно неразбиращо.

Обясних и че това е питие, не сос, не е и десерт и че бих желал 50 грама.

Сервитьорката продължаваше да ме гледа странно, каза че за първи път чувала и че го няма в менюто. (Ми да нали всички пият Водка Търговище и Грантс :(

Как да е донесе ми меню, показах и го, след това я заведох до бара и и показах прашасалото шише и я помолих да ми сипе.

Йегермайстерът в Трол е по-скъп от този в Алкохол, но и това преглътнах.

Приятелката ми ме обвини в заяждане, в арогантност и нахалство, аз просто исках Йегермайстер :(

Сега коментарът на колегата ми Мартин Васев:

"Всеки път като ходя в пица Трол, салата с риба тон, започва да има все по-малко риба тон".

Салатата от риба тон в пица Трол е по-скъпа от тази в Уго, но е с по-малко риба тон.

Сега за готвенето, в пицариите на Трол преди ядях ризото, ризото с или без месо.
С течение на времето започна да става, все по-сухо, а оризът все по гаден, както споменава и един недоволен клиент във форума на gladen.bg

Поръчах си от ТРОЛ диетичен кафяв ориз но се оказа че това което ми доставиха е задушен в 2 пръста мазнина(нямаше мириз и вкус но цветът и беше жълт - явно някакъв безвкусен маргарин), готов замразен китайски микс с обикновен бял ориз, зеленчуци и соеви кълнове, закупен от витрините на някой хипермаркет по всяка вероятност най долнопробния с най ниска цена... Пълна гадост... Най ме е яд че лъжат най нагло клиентите си. Съветвам всички да не си поръчвате нищо от тази верига пицарии....
TAXMAN

Още не бях си изяла цялата пица а имаше едно парче, коричката най-хрупкавото, но понеже нали ни преебаха със салатите, и аз ядох първо пица, после салата после пак пица после пак салата, и тая ми отмъкна чинията с хрупкаото парченце. И най нахално я вдигна обра всички салфетки по масата, сложи ги в дърената тава пицата в която си седеше моето парченце, и чак тогава попита Нали е свободно!
Много гнусна кака. След като като и казах че не беше, ми предложи да ми го въррне. ЗАЕДНО С УПОТРЕБЯВАНИТЕ салфетки от масата, които ако бяха само мои ОК ама и на приятелката ми... Много нахална жена. Аз страшно се ядосах.

Скъсвам капака на кутията и готов за вечеря решавам да я премеря на електронната везна която имам.
Оказва се, че според кантарчето пицата ми тежи точно 555 грама плюс кутията, в която е дошла. Звъня на на сайта за поръчки.
"Момент, ще се обадим в пицарията да проверим какъв е случая и ще ви звъннем обратно".
Звъни ми телефона и...
"Обадихме се на пицарията и говорихме с управителя обяснението е, че понеже, сте си поръчали пица Маргарита (а както всички други пици Маргарита и тази е без месо) та за тва е по-лека - не са й сложили месо и така..."

До вчера живях със заблудата, че ресторантът на ул. "Оборище" 69 е български, от името Софра.

Още преди да влезна вътре обаче, от стотиците керамични сини очички на медуза*, пръснати по циментовата пътечка в градината, разбрах че влизаме в турско заведение.

Заведението е на три етажа, като само два са за гости, третият етаж от просторната къща е за собствениците и техните гости.

Настанихме се на втория, близо до някакви бизнесмени, които обсъждаха, как не им се ходи до Германия да си докарват поршетата...

Менюто е богато и предлага традиционни турски специалитети и десерти.

Аз хапнах чудна супа от пасирана леща и "Чоп Шиш".

Чоп Шиш - прилича малко на дюнер специалитет, месото е нарязоно - затова се казва и Чоп, оградено е с парчета от вкусна питка, запечен домат и перфектен ориз, запечена чорбаджиийска чушка и нарязан лук.

Това удоволствие струва 15 лева. Повечето основни ястия са на тази цена.

Супите са по 2.50.

Салатите, като тази от патладжани, която ядохме не са много големи за жалост и идват на цена от около 4.50.

Освен основното ястие пробвах и нещо като турска принцеса или турска пица маргарита.

Става въпрос за тънко хлебче изпечено във формата на лодка, със запечено кашкавалче отгоре.

Освен това хлебче, без да си поръчваме ни донесоха и традиционна турска пита, тънка и поръсена със сусам, невероятно тестено изкушение.

Софра предлага традиционната турска бира - Ефес, моята любима.

Както се казва в рекламата - В Ефес правят бира от 2500 години, може би знят как става :)

Кадаифът, които консумирах за десерт беше страшно сладък, затова предлагам да се съпровожда от турско кафе или вода.

Обслужването беше страхотно, още на входа ни поздравиха и ни завеодоха до маса за двама, след това сервитьорите бяха винаги наблизо, за да ни обслужват бързо и професионално.

Моята оценка е:

Храна: 5
Обслужване: 5
Напитки: 4
Обстановка: 3

Местоположение: 3
Паркоместа: 0

Най-висока оценка - 6. Най-ниска 0.

*окото на медуза:

О, Шипка! е популярна верига заведения в столицата. Понастоящем разполагат с шест ресторанта. Но сърцето и душата на бизнеса е ресторантът на улица Шипка, откъдето идва и наменованието на веригата.

Като цяло при сравнението на променливите като цена и качество, до скоро бях готов да кажа, че О, Шипка е прилично, народно заведение и до вчера поддържах тази теза.

Вчера обаче, посетихме заведението с колеги и се настанихме в салона за пушачи.

Отивайки до тоалетната забелязах в огледалото, че очите ми са странно зачервени, реших че е от пушека, обгърнал цялото заведение.

На излизане помолих учтиво една от сервитьорките да включи отдушниците(абсорбаторите) в заведението или поне над нашата маса, тъй като според мен в тази димна завеса не може да се яде.

Получих отговор, че салонният управител взима важното решение, дали да се включват отдушници или климатици, според колкото наложителна за преценката му е ситуацията.

Аз вметнах, че мога да го насоча към правилното решение и че ако заведението разполага с такава система, не е лошо, тя да работи, за да може хората да ядат комфортно.

Последва нов отказ, този път аргументиран с мнението, че на останалите клиенти им ставало студено от абсорбаторите...

Аз съм останал с впечатление, че абсорбаторите само изсмукват и завъртат въздуха и лошите миризми, без да охлаждат или затоплят помещението, за регулиране на температурните условия може да се ползват климатици, радиатори...

Както и да е, въпреки молбата ми не ги включиха и продължихме да ядем в димна завеса, една приятелка, при все че пуши, сподели, че дори тя не идържа и загаси наполивана започнатата си цигара.

След малко бях помолен от една друга девойка да и дам якето, защото имаше неблагоразумието да седне близо до прозорец, които собствениците не бяха сметнали за необходимо да изолират добре и от старата му дограма вееше подобаващо.

Ако изключим проблема с цигарения дим, обслужването беше бързо и не чакахме много за поръчката, 9 човека платихме едва 50 лева, при положение, че похапнахме добре.

Ето и моята оценка на заведението:

Обслужване: 3
Храна: 4
Напитки: 3
Обстановка: 2

Местоположение: 4
Паркоместа: 0

Най-висока оценка 6, най-ниска 0.

Отишъл си някъде и не ти е харесло обслужването ?

Искаш да се споделиш приятно или неприятно впечатление от някое заведение ?

Искаш да се оплачеш или да похвалиш кухнята на някой ресторант ?

Стани кръчмонавт.

Изпрати е-мейл и твоето мнение ще намери място на блога за заведенията такива каквито са: Кръчмонавтика!