Днес гръцките водещи по радио сфера се оплакваха, от поскъпването на живота в Гърция и като на шега подвхърлиха, че дините били станали много скъпи, понеже ги правели квадратни...

Доста се зачудих... После написах в гоогле "square watermellon" и те ги на! Не само квадратни ами и триъгълни и има шанс ефектът действително да се постига от съдовете в които се поставят малките динички за да прибобият съответната форма.

Ако е напълно природен феномен, то тогава това е една супер идея като спестява място, позволява по-лесното подреждане на дините в камиона и супермаркета и най-вече динята вече няма да Ви бяга докато я режете :)

Вие в България виждали ли сте такива? Аз досега не.

Практичните англичани възползващи се от всеки ден в които не вали или няма мъгла, за да излезнат на открито са измисли хитра джаджа, която да Ви помага да откривате чашата/бутилката си, когато пикникът Ви се е усладил толкова много, че се е протичил чак до здрач.

Чашодържачът представлява една пръчица която се забива в земята и един фосфорициращ държач, които да придържа чашата Ви.

С това макар и скъпо "изобретение" (5 лири/10 долара за комплект от 4 ) ще може винаги да откривате питието си без да го разливате по любимото одеало с което се излезнали сред природата.

Мисля, че всеки от нас може да си спретне едно такова използвайки фосфорициращите гривнички които се раздават по разни концерти и дискотеки и после се чудим какво да ги правим, ето едно следконцертно уползотворение ;)

Има една определена група заведения, по мое наблюдение не малка в която сервитьорките недостигат и без да го целят, но понякога и умишлено оставят клиентите си в доста усамотена обстановка, много подходяща ако ще предлагате брак на някого, но не и ако ще се напивате с метакса, какъвто беше моят случай.

С Тонито се видях за първи път миналата седмица, мястото беше "Виенска Сладкарница Скайлан" на спирка "Оряхово".

Седнахме, по скоро седнах при нея и една нейна приятелка, в градината на заведението, по скоро в джунглата, но това е друга тема.

Впечатление ми направи камарата чаши и чинии по масата, Тони ми обясни, че сервитьорката не се е вясвала от поне час... Не се появи и с меню, не знам дали изобщо някой ми обърна внимание, че влезнах в заведението...

Стигна се дотам да отида до бара и да си поръчам метакса, видях сервитьорката седнала зад него да си хортува с бармана, чудно.

Метаксата дойде със закъснение, а ненужните чинии и чаши от масата бяха отсервирани наполовина, без тя да се забърше и така си паркирах чашата с коняка над оризови зрънца, спомен от ризотото, чиято чиния макар и със закъснение, в крайна сметка бе отнесена.

След като си изпих коняка пак трябваше да ходя до бара за да си поискам втори, както и когато пожелах да платя. Не оставихме бакшиш, то бива уединение, но това граничеше с игнориране.

За жалост много често съм бил даряван с дара на усамотението без да го търся, по принцип не ям сервитьорки, но в България много трудно привличам вниманието им.

Мисля, че задължително изучават предметите:

"Блуждаещ поглед"

"Бързо обръщане на глава щом влезне клиент"

"Цупене при вид на банкнота с номинал повече от 10 лева"

Преди два дни трябваше да измисля къде да заведа една компания да хапнат качествено и луксозно в София, да има паркинг и да е италианско. След дълго чудене се сетих за италианския ресторант на четвъртия етаж в Сити Центъра, до магазина на Техномаркет.
Не бях го посещавала преди, но пък бях чувала все хубави отзиви и така, реших да го тестваме.

Останах приятно изненадана, когато се оказа, че познавам управителката - една много симпатична мадама, която преди се подвизаваше в О!Шипка. Не разбрах точно дали собствениците имат нещо общо или просто си е сменила работата, но ми стана страшно приятно, когато ме поздрави и лично ни насочи към най-хубавата маса в заведението с панорамна гледка към София в посока Хилтън и НДК. Иначе, ресторантът е част от световна италианска верига, доколкото ме информира НВ Нета.

Отварям шареното меню, което, да си призная отначало ме фрапира с многото си цветове и шарки, но после ме спечели с удобното си разделение и семплота на описанията. Всички раздели - салати, предястия, паста, пици, десерти и т.н. - бяха разделени на три секции в зависимост от това колко са тежки. Ястията бяха описани много добре и без правиписни грешки. Английското меню е отделно, което на мен лично ми е много удобно.
Разнообразието на салати и предястия, въпреки скромния си брой, е отлично по моите критерии за "нетипична" кухня. Разбира се, за традиционалистите има и стандартни блюда. От салатите особено ме впечатли Памезана - перфектна комбинация от белени доматки, печени чушки и патладжани с овче сиренце. Всичко това украсено и поднесено по безупречен начин.
За основно хапнах ризото с шунка и броколи, като си поръсих соев сос - много ме зарадва :) А пък за пастата имаше опция да си избереш сам дали искаш да е фузили/спагети/фарфале или прясна. Добре поднесен и богат избор с две думи.
Порциите са големи и, въпреки че са малко по-скъпи отколкото в останалите ресторанти, и една стотинка не им беше в повече.
Менюто с вината също е безупречно - бели, червени, вносни и български - от 14 лева до 104 лева шишето. За всяко е посочена годината и производителя.

Интериорът е изчистен и ненатоварващ, музиката - приятна. Много чистичко и културно.
Обслужването също беше на много добро ниво без никакви забележки. Сервитьорът беше добре запознат с цялото меню, палеше ми цигарата и не забрави нищо от поръчката. Скоростта и редът на обслужване и поднасяне бяха перфектни.

Моята оценка по всички параграфи е отлична! Определено ще отида отново!

Ето тук и публикация в Капитал.