Преди два дни трябваше да измисля къде да заведа една компания да хапнат качествено и луксозно в София, да има паркинг и да е италианско. След дълго чудене се сетих за италианския ресторант на четвъртия етаж в Сити Центъра, до магазина на Техномаркет.
Не бях го посещавала преди, но пък бях чувала все хубави отзиви и така, реших да го тестваме.

Останах приятно изненадана, когато се оказа, че познавам управителката - една много симпатична мадама, която преди се подвизаваше в О!Шипка. Не разбрах точно дали собствениците имат нещо общо или просто си е сменила работата, но ми стана страшно приятно, когато ме поздрави и лично ни насочи към най-хубавата маса в заведението с панорамна гледка към София в посока Хилтън и НДК. Иначе, ресторантът е част от световна италианска верига, доколкото ме информира НВ Нета.

Отварям шареното меню, което, да си призная отначало ме фрапира с многото си цветове и шарки, но после ме спечели с удобното си разделение и семплота на описанията. Всички раздели - салати, предястия, паста, пици, десерти и т.н. - бяха разделени на три секции в зависимост от това колко са тежки. Ястията бяха описани много добре и без правиписни грешки. Английското меню е отделно, което на мен лично ми е много удобно.
Разнообразието на салати и предястия, въпреки скромния си брой, е отлично по моите критерии за "нетипична" кухня. Разбира се, за традиционалистите има и стандартни блюда. От салатите особено ме впечатли Памезана - перфектна комбинация от белени доматки, печени чушки и патладжани с овче сиренце. Всичко това украсено и поднесено по безупречен начин.
За основно хапнах ризото с шунка и броколи, като си поръсих соев сос - много ме зарадва :) А пък за пастата имаше опция да си избереш сам дали искаш да е фузили/спагети/фарфале или прясна. Добре поднесен и богат избор с две думи.
Порциите са големи и, въпреки че са малко по-скъпи отколкото в останалите ресторанти, и една стотинка не им беше в повече.
Менюто с вината също е безупречно - бели, червени, вносни и български - от 14 лева до 104 лева шишето. За всяко е посочена годината и производителя.

Интериорът е изчистен и ненатоварващ, музиката - приятна. Много чистичко и културно.
Обслужването също беше на много добро ниво без никакви забележки. Сервитьорът беше добре запознат с цялото меню, палеше ми цигарата и не забрави нищо от поръчката. Скоростта и редът на обслужване и поднасяне бяха перфектни.

Моята оценка по всички параграфи е отлична! Определено ще отида отново!

Ето тук и публикация в Капитал.

Попаднах на една много интересна статия от Дневник

Става дума за експеримент в Германия в които заведенията не обявяват цени, а оставят клиентите сами да решават колко е струвала вечерята им. Противно на очакванията не ги чака фалит, точно обратното - открива се нова успешна бизнес ниша.

Научна студия на Франкфуртският университет и екип на професора по търговия и маркетинг Мартин Натер обобщава и анализира резултатите от привидно рискования бизнес модел.

Първото заведение с подобна стратегия - Die Weinerei (www.weinerei.com), или "Винарната", съществува в Берлин от края на 90-те, но бе възприемана повече като поредния анархично-утопичен проект. Оказва се обаче, че моделът действа успешно и във финансовото сърце на федералната република - Франкфурт. В рамките на три месеца един ресторант, два фризьорски салона и едно кино провеждат експеримента по поръчка на местния университет, представил сега резултатите пред пресата.

Според данните има и случаи, когато клиентите плащат само 50 цента, но повечето, оставени сами да решат на базата на удовлетворението си от услугата и обслужването, постъпват честно.

(Ако този модел се въведе в България, стотици заведения няма да получават и 50 цента дори :)

Така например в персийския ресторант "Киш" за обедното меню, иначе с цена 7.99 евро, клиентите са платили средно 6 евро. Cобственикът, от друга страна, е отбелязал 30 процента повече посещения и затова мисли да продължи практиката.

Колкото до Die Weinerei, концепцията на заведението, което присъства във всеки берлински пътеводител, е уникална - в началото на вечерта всeки плаща "наем" от едно евро за чаша, после може да пие колкото иска вино и да вечеря от домашно приготвения бюфет. Накрая пуска в една стъклена купа толкова пари, колкото иска или може да даде. В края на 90-те Die Weinerei съществува като нелегална кръчма в по-малко престижните части на Берлин от 2004 г. oбаче заведението се е настанило и в модерния квартал Пренцлауер Берг. Междувременно бизнесът се e разраснал впечатляващо бързо - Die Weinerei е верига от четири заведения в Берлин, всичките пълни вечер.

От атмосферата на приятелски клуб от нелегалните времена е останало малко - тогава заведението е функционирало на принципа на солидарността между бохемите без пари и хора с пари, които искат да познават бохеми и съответно били готови да пускат повече евро в стъклената купа. Сегашните посетители са студенти, туристи, свободни артисти или добре познати редовни клиенти, въодушевени от идеята, че никой не им бърка дълбоко в портмонето само защото заведението е модерно. И често на излизане, опиянени от виното и атмосферата, без да забележат пускат повече пари, отколкото са възнамерявали в началото на вечерта.

Ех как искам да видя такова заведение и в родината...