Публикувам анонс от едно неприятно преживяване на Лъчо в Пица Хърт
С влизането ни, заведението беше почти празно. Няколко заети маси. Седнахме културно и зачакахме сервитьор. Останахме си с чакането. Дойде след около 15 минути, намусен, все едно съм седнал у тях на масата. Даде менюта и се изниза, също толкова бързо. Избирахме, избирахме и решихме какво да похапнем. Да, ама като няма на кого да дадеш поръчката си останахме само с мисленето. Пепелника се напълни с фасове. Отново никой. Накрая се появи същия, намусения. Взе поръчката, а пепелника все едно не беше на същата маса. Търпение му е майката, и ние се въоръжихме с търпение. Такааа, споменах по-горе за петте минути за поръчката. Брей, минаха около 20-на… Е, не издаржах, извиках салонният управител ...
Има една определена група заведения, по мое наблюдение не малка в която сервитьорките недостигат и без да го целят, но понякога и умишлено оставят клиентите си в доста усамотена обстановка, много подходяща ако ще предлагате брак на някого, но не и ако ще се напивате с метакса, какъвто беше моят случай.
С Тонито се видях за първи път миналата седмица, мястото беше "Виенска Сладкарница Скайлан" на спирка "Оряхово".
Седнахме, по скоро седнах при нея и една нейна приятелка, в градината на заведението, по скоро в джунглата, но това е друга тема.
Впечатление ми направи камарата чаши и чинии по масата, Тони ми обясни, че сервитьорката не се е вясвала от поне час... Не се появи и с меню, не знам дали изобщо някой ми обърна внимание, че влезнах в заведението...
Стигна се дотам да отида до бара и да си поръчам метакса, видях сервитьорката седнала зад него да си хортува с бармана, чудно.
Метаксата дойде със закъснение, а ненужните чинии и чаши от масата бяха отсервирани наполовина, без тя да се забърше и така си паркирах чашата с коняка над оризови зрънца, спомен от ризотото, чиято чиния макар и със закъснение, в крайна сметка бе отнесена.
След като си изпих коняка пак трябваше да ходя до бара за да си поискам втори, както и когато пожелах да платя. Не оставихме бакшиш, то бива уединение, но това граничеше с игнориране.
За жалост много често съм бил даряван с дара на усамотението без да го търся, по принцип не ям сервитьорки, но в България много трудно привличам вниманието им.
Мисля, че задължително изучават предметите:
"Блуждаещ поглед"
"Бързо обръщане на глава щом влезне клиент"
"Цупене при вид на банкнота с номинал повече от 10 лева"
В Μοtto държат на стила. И знаят, че малките неща също са важни и могат да накарат човек да се усмихне, като това цветенце например. Както и елементарното запитване дали да носят вече основното ястие, за да не изстива и да не се претрупва масата с чинии:
Елегантен ненатрапчив брандинг, менютата, градинските лампи, навсякъде четеш едно дискретно, но присъстващо"Μοtto".
А мотото на Мото е просто, добра храна, добро обслужване - доволни клиенти. Вярно плащаш малко повече, но пък получаваш доста повече отколкото по обичайните псевдо заведения. Наздраве!
Днес, след като хапнах едно чудно Гаспачо от ресторант Вигвама, ми дойде идея за четири нови награди.
И така гордо обявявам, че Кръчмонавтика - блога за заведения, кръчми и ресторанти обявява четири нови награди, както следва:
1. Доставка на седмицата.
2. Антимагазин на седмицата
3. Антипродукт на седмицата.
4. Антимарка на седмицата.
Първата награда за доставка на седмицата присъдих на Вигвама и Нет Келнер, за добре свършената им работа днес.
Днес с колегите решихме да си поръчаме нещо различно от КФС в офиса. Едно, че ни писна, второ че се генерира много метан газ 
от панировките им.
Влезнахме на неткелнер.бг и като едни истински тестери, решихме да изпробваме сайта, в началото бяхме много щастливи и си мислехме, че сме намерили грешка и че кв. "Слатина" го няма в списъка, посърнахме обаче като разбрахме, че от глад сме гледали кварталите на Варна.
Как да е, намерихме и Слатина и Шипчеснки проход, но изборът не беше голям, предвид че сме поръчвали от Трол и меко казано сме били разочаровани, решихме да изберем ресторант "Вигвама".
Името ни наведе на мисълта, че ще открием и по нетрадиционни манджички там, така си и беше.
Аз изпаднах в екстаз, като разбрах, че имат супички. Малко фирми доставят супи още по-малко не ги разливат върху останалите ястия. Е, от Вигвам се справиха.
Хапнах:
(Крем супа от броколи 350гр.
броколи, масло, топено сирене, сметана, прясно мляко 2,49 лева / бр.) с вкусни крутони.
Това, което обаче ми хареса много повече беше гаспачото:
(Студена супа “Гаспачо”350гр
пасирани пресни домати, краставици, чушки, лук, зехтин, подправки 2,49 лева / бр. )
Леко пикантна, просто перфектна, като стане още по-топло времето, ще е много точна супа, перфектна алтернатива на таратора. С малко сиренце вътре става още по-добра.
Момчетата от Келнера дойдоха светкавично, въпреки неделният ден. И донесоха вкусотии и за колегите:
"Магданозени Кюфтета" и "Пиле с Босилек"
От всички фирми, чиито услуги сме ползвали засега от НетКелнер и от Вигвам съм най доволен, препоръчвам.
Оценка:
Храна: 4.5
Бързина на доставката: 4
Изпълнена доставка: 6
Бързо ли ни намериха? 5
Беше ли топло яденето, като дойде? 5
Най-висока: 6, Най-ниска оценка: 0
До вчера живях със заблудата, че ресторантът на ул. "Оборище" 69 е български, от името Софра.
Още преди да влезна вътре обаче, от стотиците керамични сини очички на медуза*, пръснати по циментовата пътечка в градината, разбрах че влизаме в турско заведение.
Заведението е на три етажа, като само два са за гости, третият етаж от просторната къща е за собствениците и техните гости.
Настанихме се на втория, близо до някакви бизнесмени, които обсъждаха, как не им се ходи до Германия да си докарват поршетата...
Менюто е богато и предлага традиционни турски специалитети и десерти.
Аз хапнах чудна супа от пасирана леща и "Чоп Шиш".
Чоп Шиш - прилича малко на дюнер специалитет, месото е нарязоно - затова се казва и Чоп, оградено е с парчета от вкусна питка, запечен домат и перфектен ориз, запечена чорбаджиийска чушка и нарязан лук.
Това удоволствие струва 15 лева. Повечето основни ястия са на тази цена.
Супите са по 2.50.
Салатите, като тази от патладжани, която ядохме не са много големи за жалост и идват на цена от около 4.50.
Освен основното ястие пробвах и нещо като турска принцеса или турска пица маргарита.
Става въпрос за тънко хлебче изпечено във формата на лодка, със запечено кашкавалче отгоре.
Освен това хлебче, без да си поръчваме ни донесоха и традиционна турска пита, тънка и поръсена със сусам, невероятно тестено изкушение.
Софра предлага традиционната турска бира - Ефес, моята любима.
Както се казва в рекламата - В Ефес правят бира от 2500 години, може би знят как става :)
Кадаифът, които консумирах за десерт беше страшно сладък, затова предлагам да се съпровожда от турско кафе или вода.
Обслужването беше страхотно, още на входа ни поздравиха и ни завеодоха до маса за двама, след това сервитьорите бяха винаги наблизо, за да ни обслужват бързо и професионално.
Моята оценка е:
Храна: 5
Обслужване: 5
Напитки: 4
Обстановка: 3
Местоположение: 3
Паркоместа: 0
Най-висока оценка - 6. Най-ниска 0.
*окото на медуза:
О, Шипка! е популярна верига заведения в столицата. Понастоящем разполагат с шест ресторанта. Но сърцето и душата на бизнеса е ресторантът на улица Шипка, откъдето идва и наменованието на веригата.
Като цяло при сравнението на променливите като цена и качество, до скоро бях готов да кажа, че О, Шипка е прилично, народно заведение и до вчера поддържах тази теза.
Вчера обаче, посетихме заведението с колеги и се настанихме в салона за пушачи.
Отивайки до тоалетната забелязах в огледалото, че очите ми са странно зачервени, реших че е от пушека, обгърнал цялото заведение.
На излизане помолих учтиво една от сервитьорките да включи отдушниците(абсорбаторите) в заведението или поне над нашата маса, тъй като според мен в тази димна завеса не може да се яде.
Получих отговор, че салонният управител взима важното решение, дали да се включват отдушници или климатици, според колкото наложителна за преценката му е ситуацията.
Аз вметнах, че мога да го насоча към правилното решение и че ако заведението разполага с такава система, не е лошо, тя да работи, за да може хората да ядат комфортно.
Последва нов отказ, този път аргументиран с мнението, че на останалите клиенти им ставало студено от абсорбаторите...
Аз съм останал с впечатление, че абсорбаторите само изсмукват и завъртат въздуха и лошите миризми, без да охлаждат или затоплят помещението, за регулиране на температурните условия може да се ползват климатици, радиатори...
Както и да е, въпреки молбата ми не ги включиха и продължихме да ядем в димна завеса, една приятелка, при все че пуши, сподели, че дори тя не идържа и загаси наполивана започнатата си цигара.
След малко бях помолен от една друга девойка да и дам якето, защото имаше неблагоразумието да седне близо до прозорец, които собствениците не бяха сметнали за необходимо да изолират добре и от старата му дограма вееше подобаващо.
Ако изключим проблема с цигарения дим, обслужването беше бързо и не чакахме много за поръчката, 9 човека платихме едва 50 лева, при положение, че похапнахме добре.
Ето и моята оценка на заведението:
Обслужване: 3
Храна: 4
Напитки: 3
Обстановка: 2
Местоположение: 4
Паркоместа: 0
Най-висока оценка 6, най-ниска 0.
Всяка седмица и месец ще се провеждат 2 класации, съответно за заведение на седмицата (месеца) - в тази класация, ще бъдат отличавани действително добри заведения с отлична кухня/коктейли и обслужване.
В класацията за антизаведение на седмицата/месеца, ще бъде класирано заведение, отличило се с безобразно отношение към клиентите си и/или лоша/непоносима кухня/напитки.
Печелившите и в двете категории, ще бъдат излъчвани чрез събраните от тях гласове в публикациите в блога на седмична и месечна база.
Полезни
Брояч:
