Обикновенно презервативите са също наричани и "страстоубийци", докато на пазара не се появиха нови гумички в стилна опаковка и с по една поза от "Кама Сутра" на всяка от тях. Така ще може да почерпите и някоя интересна идея за това, което следва след поставянето на презерватива:
А сега докато още тече олимпиадата ето и малко Презервативи/Олимпиада арт:
Хайде да отбележим:
Точно в десетката:

Когато в столичните заведения сте пренебрегнати от обслужващия персонал може да им напомните, че е време да почистят масата от натрупалите се чаши чрез построяването на една дискретна пирамидкa:

Изисква се силна концентрация:
Понякога може да не Ви достигат чашите, е просто си поръчвате пак:
Наздраве и умната с пиенето:

Снимки -BNenova По мотиви от уникалното преживяне с MNenova и BNenova

Публикувам анонс от едно неприятно преживяване на Лъчо в Пица Хърт

С влизането ни, заведението беше почти празно. Няколко заети маси. Седнахме културно и зачакахме сервитьор. Останахме си с чакането. Дойде след около 15 минути, намусен, все едно съм седнал у тях на масата. Даде менюта и се изниза, също толкова бързо. Избирахме, избирахме и решихме какво да похапнем. Да, ама като няма на кого да дадеш поръчката си останахме само с мисленето. Пепелника се напълни с фасове. Отново никой. Накрая се появи същия, намусения. Взе поръчката, а пепелника все едно не беше на същата маса. Търпение му е майката, и ние се въоръжихме с търпение. Такааа, споменах по-горе за петте минути за поръчката. Брей, минаха около 20-на… Е, не издаржах, извиках салонният управител ...

Днес гръцките водещи по радио сфера се оплакваха, от поскъпването на живота в Гърция и като на шега подвхърлиха, че дините били станали много скъпи, понеже ги правели квадратни...

Доста се зачудих... После написах в гоогле "square watermellon" и те ги на! Не само квадратни ами и триъгълни и има шанс ефектът действително да се постига от съдовете в които се поставят малките динички за да прибобият съответната форма.

Ако е напълно природен феномен, то тогава това е една супер идея като спестява място, позволява по-лесното подреждане на дините в камиона и супермаркета и най-вече динята вече няма да Ви бяга докато я режете :)

Вие в България виждали ли сте такива? Аз досега не.

Практичните англичани възползващи се от всеки ден в които не вали или няма мъгла, за да излезнат на открито са измисли хитра джаджа, която да Ви помага да откривате чашата/бутилката си, когато пикникът Ви се е усладил толкова много, че се е протичил чак до здрач.

Чашодържачът представлява една пръчица която се забива в земята и един фосфорициращ държач, които да придържа чашата Ви.

С това макар и скъпо "изобретение" (5 лири/10 долара за комплект от 4 ) ще може винаги да откривате питието си без да го разливате по любимото одеало с което се излезнали сред природата.

Мисля, че всеки от нас може да си спретне едно такова използвайки фосфорициращите гривнички които се раздават по разни концерти и дискотеки и после се чудим какво да ги правим, ето едно следконцертно уползотворение ;)

Има една определена група заведения, по мое наблюдение не малка в която сервитьорките недостигат и без да го целят, но понякога и умишлено оставят клиентите си в доста усамотена обстановка, много подходяща ако ще предлагате брак на някого, но не и ако ще се напивате с метакса, какъвто беше моят случай.

С Тонито се видях за първи път миналата седмица, мястото беше "Виенска Сладкарница Скайлан" на спирка "Оряхово".

Седнахме, по скоро седнах при нея и една нейна приятелка, в градината на заведението, по скоро в джунглата, но това е друга тема.

Впечатление ми направи камарата чаши и чинии по масата, Тони ми обясни, че сервитьорката не се е вясвала от поне час... Не се появи и с меню, не знам дали изобщо някой ми обърна внимание, че влезнах в заведението...

Стигна се дотам да отида до бара и да си поръчам метакса, видях сервитьорката седнала зад него да си хортува с бармана, чудно.

Метаксата дойде със закъснение, а ненужните чинии и чаши от масата бяха отсервирани наполовина, без тя да се забърше и така си паркирах чашата с коняка над оризови зрънца, спомен от ризотото, чиято чиния макар и със закъснение, в крайна сметка бе отнесена.

След като си изпих коняка пак трябваше да ходя до бара за да си поискам втори, както и когато пожелах да платя. Не оставихме бакшиш, то бива уединение, но това граничеше с игнориране.

За жалост много често съм бил даряван с дара на усамотението без да го търся, по принцип не ям сервитьорки, но в България много трудно привличам вниманието им.

Мисля, че задължително изучават предметите:

"Блуждаещ поглед"

"Бързо обръщане на глава щом влезне клиент"

"Цупене при вид на банкнота с номинал повече от 10 лева"

Преди два дни трябваше да измисля къде да заведа една компания да хапнат качествено и луксозно в София, да има паркинг и да е италианско. След дълго чудене се сетих за италианския ресторант на четвъртия етаж в Сити Центъра, до магазина на Техномаркет.
Не бях го посещавала преди, но пък бях чувала все хубави отзиви и така, реших да го тестваме.

Останах приятно изненадана, когато се оказа, че познавам управителката - една много симпатична мадама, която преди се подвизаваше в О!Шипка. Не разбрах точно дали собствениците имат нещо общо или просто си е сменила работата, но ми стана страшно приятно, когато ме поздрави и лично ни насочи към най-хубавата маса в заведението с панорамна гледка към София в посока Хилтън и НДК. Иначе, ресторантът е част от световна италианска верига, доколкото ме информира НВ Нета.

Отварям шареното меню, което, да си призная отначало ме фрапира с многото си цветове и шарки, но после ме спечели с удобното си разделение и семплота на описанията. Всички раздели - салати, предястия, паста, пици, десерти и т.н. - бяха разделени на три секции в зависимост от това колко са тежки. Ястията бяха описани много добре и без правиписни грешки. Английското меню е отделно, което на мен лично ми е много удобно.
Разнообразието на салати и предястия, въпреки скромния си брой, е отлично по моите критерии за "нетипична" кухня. Разбира се, за традиционалистите има и стандартни блюда. От салатите особено ме впечатли Памезана - перфектна комбинация от белени доматки, печени чушки и патладжани с овче сиренце. Всичко това украсено и поднесено по безупречен начин.
За основно хапнах ризото с шунка и броколи, като си поръсих соев сос - много ме зарадва :) А пък за пастата имаше опция да си избереш сам дали искаш да е фузили/спагети/фарфале или прясна. Добре поднесен и богат избор с две думи.
Порциите са големи и, въпреки че са малко по-скъпи отколкото в останалите ресторанти, и една стотинка не им беше в повече.
Менюто с вината също е безупречно - бели, червени, вносни и български - от 14 лева до 104 лева шишето. За всяко е посочена годината и производителя.

Интериорът е изчистен и ненатоварващ, музиката - приятна. Много чистичко и културно.
Обслужването също беше на много добро ниво без никакви забележки. Сервитьорът беше добре запознат с цялото меню, палеше ми цигарата и не забрави нищо от поръчката. Скоростта и редът на обслужване и поднасяне бяха перфектни.

Моята оценка по всички параграфи е отлична! Определено ще отида отново!

Ето тук и публикация в Капитал.

Попаднах на една много интересна статия от Дневник

Става дума за експеримент в Германия в които заведенията не обявяват цени, а оставят клиентите сами да решават колко е струвала вечерята им. Противно на очакванията не ги чака фалит, точно обратното - открива се нова успешна бизнес ниша.

Научна студия на Франкфуртският университет и екип на професора по търговия и маркетинг Мартин Натер обобщава и анализира резултатите от привидно рискования бизнес модел.

Първото заведение с подобна стратегия - Die Weinerei (www.weinerei.com), или "Винарната", съществува в Берлин от края на 90-те, но бе възприемана повече като поредния анархично-утопичен проект. Оказва се обаче, че моделът действа успешно и във финансовото сърце на федералната република - Франкфурт. В рамките на три месеца един ресторант, два фризьорски салона и едно кино провеждат експеримента по поръчка на местния университет, представил сега резултатите пред пресата.

Според данните има и случаи, когато клиентите плащат само 50 цента, но повечето, оставени сами да решат на базата на удовлетворението си от услугата и обслужването, постъпват честно.

(Ако този модел се въведе в България, стотици заведения няма да получават и 50 цента дори :)

Така например в персийския ресторант "Киш" за обедното меню, иначе с цена 7.99 евро, клиентите са платили средно 6 евро. Cобственикът, от друга страна, е отбелязал 30 процента повече посещения и затова мисли да продължи практиката.

Колкото до Die Weinerei, концепцията на заведението, което присъства във всеки берлински пътеводител, е уникална - в началото на вечерта всeки плаща "наем" от едно евро за чаша, после може да пие колкото иска вино и да вечеря от домашно приготвения бюфет. Накрая пуска в една стъклена купа толкова пари, колкото иска или може да даде. В края на 90-те Die Weinerei съществува като нелегална кръчма в по-малко престижните части на Берлин от 2004 г. oбаче заведението се е настанило и в модерния квартал Пренцлауер Берг. Междувременно бизнесът се e разраснал впечатляващо бързо - Die Weinerei е верига от четири заведения в Берлин, всичките пълни вечер.

От атмосферата на приятелски клуб от нелегалните времена е останало малко - тогава заведението е функционирало на принципа на солидарността между бохемите без пари и хора с пари, които искат да познават бохеми и съответно били готови да пускат повече евро в стъклената купа. Сегашните посетители са студенти, туристи, свободни артисти или добре познати редовни клиенти, въодушевени от идеята, че никой не им бърка дълбоко в портмонето само защото заведението е модерно. И често на излизане, опиянени от виното и атмосферата, без да забележат пускат повече пари, отколкото са възнамерявали в началото на вечерта.

Ех как искам да видя такова заведение и в родината...

Никак не обичам да ходя по дискотеките в Студентски град, сега ще обясня защо:

Преди няколко месеца отидохме с една приятелка от работата в Авеню, на входа имаше някаква линия, залепена от охраната на пода, за да оказва зоната където щателно те пребъркват, сякаш влизаш в съдебна зала, след като си платиш вход де.

Пред нас имаше три момчета, едно от тях прекрачи линията и си ровеше в портфейла, за да извади точна сума и да плати входа, както всички знаем хората събиращи вход, никога нямат да ти върнат...

Тази една крачка се оказа фатална за момчето, охраната само чакаше да се заяде с някои и започнаха да го налагат, изкараха цялата компания отвън и почнаха да ги бият сякаш са убийци, ужас... докато те бяха заети да малтретират клиенти, ние пък си влезнахме без вход, не че не бях притеснен да не ме изкарат и мен с тупаници навън, ама няма да ги чакам да си свършат морския бой и после да им плащам, като искат да се бият да се бият, аз се промъкнах.

Вчера пък в Ориент 33, някакви типове почнаха да се налагат със столове направо, охраната и тя пое щети, скъсани ризи, червени уши.. чак полиция дойде, бяха още със стоп-палките хранилки в джобовете и хич не им се занимаваше:

"И ся момчета, без глупости нали, няма да се причкваме после, без щуротии нали?"

2-та пъти дето съм ходил в студентски за половин година и двата пъти станах свидетел на бой, насилие и мизерии, добре че бях с мотора и имах каска с мене, за всеки случай, ма като гледам май само така ще ходя вече там.

И това не са единствените случай, приятели са ми разказвали как охраната само чака някой да се напие и започват да го малтретират, един вид да се покажат колко са мощни на гърба на пияния човечец, смех и комплекси!

Граждани умолявам Ви да бъдете много осторожни и мили с охраната в заведенията в Студентски град, за ваше добро е.

Великотърновската пивоварна "Болярка" е решила да предостави българско бирено изкушение и на испанските и кипърските пазари.

В момента "Болярка" продава продукция на румънския пазар, очаква се продажбите на външните пазари да достигнат стойности от 70 до 100 хил. хектолитра бира!

Вероятно от "Болярка" са избрали Испания и Кипър като следващи пазари за развитие, за да достигне родната продукция до компактните маси от българи работещи в тези страни.

Спомням си от лятото какво събитие беше пиенето на "Каменица" в Гърция, нещо ежедневно и прието за даденост тук, но зад граница вкусът е по-благ.

Това, което виждате долу е част от една игра, която тече от есента поне в Motto, и се изразява в отгатването на реплики от един незавършен комикс.

Написан е на англисйки, за радост и на англисйките клиенти на заведението, само че за техен ужас има правописна грешка.

"The autor of the most"... наместо Τhe AutHor.

Author, Authority, Authoritarian и други са всички с h.

Ta хубаво е да измисляте забавления за клиентите си, докато чакат поръчките, но може да ги попрегледате и за грешки ;)

В Μοtto държат на стила. И знаят, че малките неща също са важни и могат да накарат човек да се усмихне, като това цветенце например. Както и елементарното запитване дали да носят вече основното ястие, за да не изстива и да не се претрупва масата с чинии:

Елегантен ненатрапчив брандинг, менютата, градинските лампи, навсякъде четеш едно дискретно, но присъстващо"Μοtto".

А мотото на Мото е просто, добра храна, добро обслужване - доволни клиенти. Вярно плащаш малко повече, но пък получаваш доста повече отколкото по обичайните псевдо заведения. Наздраве!

И за да не ме обвините в пристраснот едно мнение на другия полюс.