Днес гръцките водещи по радио сфера се оплакваха, от поскъпването на живота в Гърция и като на шега подвхърлиха, че дините били станали много скъпи, понеже ги правели квадратни...

Доста се зачудих... После написах в гоогле "square watermellon" и те ги на! Не само квадратни ами и триъгълни и има шанс ефектът действително да се постига от съдовете в които се поставят малките динички за да прибобият съответната форма.

Ако е напълно природен феномен, то тогава това е една супер идея като спестява място, позволява по-лесното подреждане на дините в камиона и супермаркета и най-вече динята вече няма да Ви бяга докато я режете :)

Вие в България виждали ли сте такива? Аз досега не.

Практичните англичани възползващи се от всеки ден в които не вали или няма мъгла, за да излезнат на открито са измисли хитра джаджа, която да Ви помага да откривате чашата/бутилката си, когато пикникът Ви се е усладил толкова много, че се е протичил чак до здрач.

Чашодържачът представлява една пръчица която се забива в земята и един фосфорициращ държач, които да придържа чашата Ви.

С това макар и скъпо "изобретение" (5 лири/10 долара за комплект от 4 ) ще може винаги да откривате питието си без да го разливате по любимото одеало с което се излезнали сред природата.

Мисля, че всеки от нас може да си спретне едно такова използвайки фосфорициращите гривнички които се раздават по разни концерти и дискотеки и после се чудим какво да ги правим, ето едно следконцертно уползотворение ;)

Има една определена група заведения, по мое наблюдение не малка в която сервитьорките недостигат и без да го целят, но понякога и умишлено оставят клиентите си в доста усамотена обстановка, много подходяща ако ще предлагате брак на някого, но не и ако ще се напивате с метакса, какъвто беше моят случай.

С Тонито се видях за първи път миналата седмица, мястото беше "Виенска Сладкарница Скайлан" на спирка "Оряхово".

Седнахме, по скоро седнах при нея и една нейна приятелка, в градината на заведението, по скоро в джунглата, но това е друга тема.

Впечатление ми направи камарата чаши и чинии по масата, Тони ми обясни, че сервитьорката не се е вясвала от поне час... Не се появи и с меню, не знам дали изобщо някой ми обърна внимание, че влезнах в заведението...

Стигна се дотам да отида до бара и да си поръчам метакса, видях сервитьорката седнала зад него да си хортува с бармана, чудно.

Метаксата дойде със закъснение, а ненужните чинии и чаши от масата бяха отсервирани наполовина, без тя да се забърше и така си паркирах чашата с коняка над оризови зрънца, спомен от ризотото, чиято чиния макар и със закъснение, в крайна сметка бе отнесена.

След като си изпих коняка пак трябваше да ходя до бара за да си поискам втори, както и когато пожелах да платя. Не оставихме бакшиш, то бива уединение, но това граничеше с игнориране.

За жалост много често съм бил даряван с дара на усамотението без да го търся, по принцип не ям сервитьорки, но в България много трудно привличам вниманието им.

Мисля, че задължително изучават предметите:

"Блуждаещ поглед"

"Бързо обръщане на глава щом влезне клиент"

"Цупене при вид на банкнота с номинал повече от 10 лева"