Има една определена група заведения, по мое наблюдение не малка в която сервитьорките недостигат и без да го целят, но понякога и умишлено оставят клиентите си в доста усамотена обстановка, много подходяща ако ще предлагате брак на някого, но не и ако ще се напивате с метакса, какъвто беше моят случай.

С Тонито се видях за първи път миналата седмица, мястото беше "Виенска Сладкарница Скайлан" на спирка "Оряхово".

Седнахме, по скоро седнах при нея и една нейна приятелка, в градината на заведението, по скоро в джунглата, но това е друга тема.

Впечатление ми направи камарата чаши и чинии по масата, Тони ми обясни, че сервитьорката не се е вясвала от поне час... Не се появи и с меню, не знам дали изобщо някой ми обърна внимание, че влезнах в заведението...

Стигна се дотам да отида до бара и да си поръчам метакса, видях сервитьорката седнала зад него да си хортува с бармана, чудно.

Метаксата дойде със закъснение, а ненужните чинии и чаши от масата бяха отсервирани наполовина, без тя да се забърше и така си паркирах чашата с коняка над оризови зрънца, спомен от ризотото, чиято чиния макар и със закъснение, в крайна сметка бе отнесена.

След като си изпих коняка пак трябваше да ходя до бара за да си поискам втори, както и когато пожелах да платя. Не оставихме бакшиш, то бива уединение, но това граничеше с игнориране.

За жалост много често съм бил даряван с дара на усамотението без да го търся, по принцип не ям сервитьорки, но в България много трудно привличам вниманието им.

Мисля, че задължително изучават предметите:

"Блуждаещ поглед"

"Бързо обръщане на глава щом влезне клиент"

"Цупене при вид на банкнота с номинал повече от 10 лева"